Image may be NSFW.
Clik here to view.
На 20 февруари честваме годишнината от рождението на една от интересните личности в българската история – Иван Евстратиев Гешов. Определян от някои като българския Фауст – винаги гледа да помогне на хората и страната си, но смятайки, че върши добро, всъщност извършва зло, Иван Гешов остава като една от спорните личности в историята ни. Мнозина го посочват като един от основните виновници, довели до Първата национална катастрофа, а други смятат, че Гешов е един от хората, допринесли за значителния напредък на България в стопанския, финансов и културен аспект. В следващите редове ние ще ви запознаем по-подробно с живота му като не смятаме да спестим нито отрицателните му действия, нито положителните такива на политика. Преценката остава за вас.
Иван Евстратиев Гешов е роден на 20 февруари 1849 година в богато търговско семейство – баща му е управител на голямата банкерска къща “братя Гешови”. Това му позволява да получи много добро образование. Първо учи в гръцко училище, а след това продължава в българското „Св.св.Кирил и Методий” при Йоаким Груев и Никола Ковачев. Впечатлява с ученолюбивостта си и на 14 вече владее гръцки, френски и турски. Няколко години по-късно започва да изучава и английски, тъй като се премества в американското протестантско училище, намиращо се близо до дома му. Освен в духа на образователните ценности, той е възпитаван и любов към България. Семейството му е едно от основните, водещо борбата срещу гръцката църква в Пловдив в средата на XIX век.
През 1864 година заминава за Манчестър, където банкерската къща на баща му открива филиал. Престоят му на Острова му помага да усвои отлично английския език, а освен това получава възпитание на политик и финансист.
Благодарение на високото си образование, което получава, когато се завръща в България Иван Гешов вече има изграден авторитет пред съгражданите си. Те го избират за председател на местното читалище и за настоятел в Пловдивската семинария.
Clik here to view.
Гешов на младини
Когато избухва Априлското въстание Иван Гешов се обявява против революционните действия, но въпреки това изиграва ключова роля за това светът да разбере какви зверства са извършени срещу българите. В периода февруари-март 1877 година пише общо седем материала за вестник “Таймс”, в които защитава българските интереси. За тази си дейност той е вкаран в Пловдивския затвор на 12 август, осъден на смърт, но спасен от английските дипломати Лейярд, Калверт и Блънт. Присъдата е заменена със заточение в Халеб, в днешна Сирия. Докато е в затвора пише „Записки на един осъден“.Посреща вестта за освобождението в Кадънкьой.
Скоро след Освобождението Иван Гешов е натоварен и с първата си дипломатическа мисия. Заедно с Георги Янкулов изработват стегнат мемоар, с който посещават Лондон, Берлин и Рим и излагат пред отговорните фактори становището си, че областта няма да приеме турски гарнизони, нито турски чиновник за генерал – губернатор. Двамата успяват да спечелят за каузата европейското обществено мнение, след което се завръщат удовлетворени.
Благодарение на изградения си авторитет на виден общественик и журналист за Иван Гешов не е представлявало проблем да влезе и в политическия живот на България. Става един от водачите на Народната партия в Източна Румелия и е избран за председател на Областното събрание в областта (1879-1880) и директор на финансите (1882-883). Не загърбва и журналистическото поприще – основава и става главен редактор на вестник “Марица”. Въпреки, че е роден и започва политическия си път в Пловдив, Иван Гешов посреща Съединението в София. Той се мести в столицата през 1883 година и става директор на БНБ. В следващите години се превръща в основна константа в българския политически живот – част е от кабинетите на Васил Радославов, Стефан Стамболов и Константин Стоилов. Освен това е е ръководител на Българското книжовно дружество (от 1912 година Българска академия на науките) и Българския червен кръст.
Като финансов и търговски министър развива сериозна дейност и приема някои важни закони. Най-важните са за а насърчаване на местната индустрия, за земеделските каси, за данъка върху занаятите, за акцизите, за поземления данък и за данъка върху сградите.
Image may be NSFW.
Clik here to view.
Някои от критици му не пропускат да отбележат, че именно Иван Гешов е човекът, който подобрява значително финансовото си състояние благодарение на наследството на Евлоги Георгиев. Той води продължителни съдебни дела, които в крайна сметка успява да спечели, което го превръща в един от най-богатите българи. Общо взима 5 400 000 лева от 23 милионното наследство. Не трябва обаче да се отрекат и дейностите, които извършва с тези пари - през 1908 г дина поема ипотечния дълг на БКД от 120 000 лева, дава на ефорията „Братя Георгиеви” 245 520 златни лева и подарява свое място на улица „Граф Игнатиев” за построяването на дом „Мария и Иван Евстратиеви Гешови”, открит през 1926 година. Освен това има свидетелства, че се отзовава на много бедни, но талантливи българи в името на това да развиват дарбата си. До смъртта си остава и главната движеща фигура зад построяването на нова сграда за Софийското висше училище.
През 1911 година Иван Гешов достига и върха на държавата, ставайки министър-председател. Заема го до 1913 година, като според специалистите именно през тези две години той допуска серия от грешки, която довежда и до Първата национална катастрофа. Най-сериозните критики са отправени към лошо направените договори между балканските държави, които са по-скоро скалъпени и оставят много въпросителни, които довеждат и до трагичната за България Междусъюзническа война. Може би осъзнавайки всички тези грешки, веднага след подписването на Лондонския мирен договор Иван Гешов бърза да подаде оставка, заявявайки, че трябва да се погрижи за “разклатеното си здраве”.
По време на Първата световна война Народната партия е в опозиция, което не позволява на Гешов да участва активно в политическия живот. Той обаче остава разтърсен от несправедливите клаузи на Ньойския мирен договор и скоро след подписването му, въпреки напредналата си възраст, предприема последната си дипломатическа мисия. Между 17 юли 1918 и 18 септември 1919 г.,посещава Женева, Лозана, Париж и Лондон, но усилията му остават безрезултатни.
След идването на Александър Стамболийски на власт и проведения референдум през 1922 година, Гешов е осъден на смърт. Превратът, извършен от Александър Цанков обаче го спасява и му позволява да изживее спокойно старините си.
Навършил 75 години, в 14 часа на 11 март 1924 г., Иван Евстратиев Гешов умира в дома си на улица „Цар Освободител” № 16. Изпраща го внушително и печално шествие.
В заключение можем да кажем, че въпреки някои от допуснатите грешки по време на своето управление, любовта на Гешов към България не трябва да бъде поставяна под съмнение. В своите спомени той пише, че цял живот се е борил против простотията и игото на невежеството, “на ниските страсти и пагубния манталитет – да поставяме своите икономически интереси по-горе от държавните, по-високо от общото народно благо.”