Всяка история крие личности, които може да не са незаменими, но затова пък са неповторими. В страниците на нашето минало откриваме безброй такива имена, които пораждат и до днес полюсни чувства, именно поради уникалността си. Един от най–оспорваните и изявени български политици на ХХ век е Кимон Георгиев. За едни той е голям политик, общественик и патриот с наистина дългогодишна и запомняща се политическа кариера, продължила цели 50 години (повече дори от тази на Тодор Живков). За други, той е перфектният превратаджия, службогонец, потъпкващ всички политически ценности у нас. Трудно е да си представим толкова противоречива личност, но ето как Гиньо Ганев описва Кимон Георгиев:
Говореше малко и сдържано и не страстните думи и емоционалните слова хвърляха мрежите на влиянието му върху другите. А личността и поведението му. Притежаваше харизматична сила. Имаше въздействие над много хора. Той говори тихо. Толкова тихо, че ако сте по-далеч от него, едва долавяте думите му. Но дори и когато не ги долавяте, струва ви се, че го разбирате, че следвате неговата спокойна и критична мисъл.
Превратаджия или не, всеки един негов съвременник признава умението да омайва, да привлича хората на своя страна, а това не са ли нужните качества за един добър държавник?
Кимон Георгиев е роден на 11.08.1882г. в Пазарджик. Син е на скромен държавен чиновник и майка гъркиня, поради което получава и прякора Гърка. Завършва Военното училище в София през 1902 г. Расте във военната йерархия и по време на Балканската война е капитан и командир на рота в трети резервен полк. През Първата световна война е командир на дружина в 27 пехотен полк. През 1916 г. на фронтовата линия се проявява като храбър офицер, но загубва едното си око. Получава още едно прозвище “Кьоркимон”. В началото на 1919 г. е един от основателите на Военния съюз и член на централното му ръководство, а на 3 декември 1920 г. е уволнен от армията като подполковник. През целия си живот не спира да се издига във военната йерархия, като след 9 септември 1944 г. достига до чин генерал-полковник от запаса.
Ръководителите на Деветоюнския преврат
Кимон Георгиев е и участник в създаването на Демократичния сговор през 1922г., в добре подготвения деветоюнски преврат срещу Стамболийски през 1923г. Не след дълго обаче му става тясно в “сговора” и през 1927г. заедно с Димо Казасов създават политически кръг „Звено”. Кимон Георгиев става и министър на железниците, пощите и телеграфите в първия кабинет на Ляпчев от 1926 до 1928г.
През 1934г. Кимон Георгиев е един от организаторите на Деветнадесетомайския преврат, изпреварвайки цар Борис III, Александър Цанков и Никола Мушанов. Той поема властта в свои ръце и започва да работи за създаването на нова държавно – политическа система, като влиза в конфликт с монархическия институт и полага основите на авторитарния режим у нас. Като министър – председател се задържа за по–малко от година, но едновременно с това е и външен министър до 23.05.1934г. и министър на правосъдието до 22.01.1935г. Макар за краткото време, през което управлява, Кимон упорито и систематично се стреми за ликвидирането на парламентарната система и създаване на нова такава – елитарната. Също така под неговото ръководство по това време е суспендирана и Търновката конституция. Като министър на външните работи и изповеданията, установява дипломатически отношения със СССР, насочва усилия и към подобряването на отношенията с Югославия, прави опити за политически контакт с Франция и Великобритания.
Цар Борис III и Кимон Георгиев, 1934г.
Правителството не търси подкрепа в традиционните политически партии, ами се стреми към установяване на безпартиен режим. Затова кръгът „Звено” се саморазпуска и забранява политическите партии. Това става с издаването на Наредба – закон за разтурянето на политически организации, Наредба – закон за ликвидиране на имуществата на разтурените политически организации и Наредба – закон за отнемане в полза на държавата имотите на нелегалните организации. Тази политика от страна на това правителство може да се каже, че е прецедент в нашата политическа история, защото никой до този момент не е отричал необходимостта от съществуването на каквито и да е партии. Това ликвидиране на партийния плурализъм не е безцелно, разбира се, а много добре премислен ход от деветнадесетомайците. Те предвиждат формирането на нови организации, една от които е Обществена обнова, целта на която е да изгради държавен младежки съюз.
Правителството на Кимон Георгиев извършва радикални промени и в сферата на местното общинско управление. Общинските съвети се превръщат във второстепенни органи за управление и самоуправление, като на преден план излиза общинската управа. Направените корекции лишават българския гражданин от гарантираните му в конституцията права – избирателно право, право на събрания и свобода на сдружаване. Правят се промени още в две области – стопанската и банковата.
Макар от разностранната си и непрекъсната дейност, правителството на Кимон Георгиев не получава голяма подкрепа от народа , не заради друго, а именно защото е насочено към определени слоеве на обществото. Републиканските настроения на част от управляващите създават опасност за властта на царя, който с помощта на монархически настроени членове на Военния съюз принуждава Кимон Георгиев да си подаде оставката. Впоследствие на 22.01.1935г. се създава служебно правителство с премиер Пенчо Златев.
Заради несъвместимостта на интереси с новите управници около ген. Златев, Кимон Георгиев е заточен за кратко на остров Света Анастасия, заедно с Александър Цанков. Тази случка бива умело използвана от царя, който отстранява от власт неуспелия автократор Пенчо Златев на 21.04.1935г. Неговият пост взима Андрей Тошев. Този политически ход не е случаен. Дейността на двата служебни кабинета позволява на Борис III да концентрира политическата власт в ръцете си. На хоризонта обаче отново се появява Кимон Георгиев, който през 1935г. се насочва към сътрудничество с БЗНС „Пладне”, а през 1936г. и към БКП, за да може две години по-късно да бъде излъчен като кандидат – депутат на изборите.
Министър-председателят Кимон Георгиев чете декларация на второто отечествено-фронтовско правителство, 1946г.
www.lostbulgaria.com
Решителността и неумолимият дух на Кимон Георгиев не спират до тук. На 07.08.1944г. подписва декларация до правителството, начело на което е Богдан Филов, с искане за коренна промяна по отношение на външната ни политика, а именно излизане от войната и повторно сближаване със СССР. Планът му предвижда и създаване на ново правителство. Не след дълго, Кимон Георгиев постига отново заветната си цел, като заедно с Червената армия отново завзема властта за втори път. Всичко това се случва на добре познатата ни дата 9-ти септември. До 1946г. Кимон Георгиев е министър – председател, министър без портфейл и военен министър. Освен това е и депутат без прекъсване от 1945г. до 1969г. и заместник – председател на Народното събрание от 1962г. до смъртта си през 1969г.
За втори път премиер, Кимон Георгиев предприема няколко важни действия: сключва примирие с антихитлеристката коалиция на 28.10.1944г., по – късно участва и в подписването на Парижки мирен договор на 10.02.1947г, с който успява да спаси Южна Добруджа. А на 08.09.1946г. правителството на Кимон Георгиев провежда референдум, с който страната е обявена за република.
Министър-председателят Кимон Георгиев и други официални лица.
www.lostbulgaria.com
След 1946г. Кимон Георгиев е вицепремиер до 1950г. Впоследствие взима постовете на външен министър и министър на електрификацията, мелиорацията и водното стопанство в кабинета на Георги Димитров. За кратко е и председател на комитета по строителство и архитектура в правителството на Антон Югов. Георгиев отново става вицепремиер от 1959 до 1962г. Годините му на този пост са важни за развитието на атомната енергетика у нас, тъй като именно той полага основите й. Два пъти носител на званието „Герой на социалистическия труд” и на пет ордена „Георги Димитров”. Умира на 28.09.1969г. в София. С неговата смърт си отива и един от последните преки големи участници в удара и дълбоката промяна, осъществила се на датата 9-ти септември.
Кимон Георгиев настина е една от сложните фигури в историята на българската политика. Признат за „специалист” по военни преврати, той със сигурност има и своите заслуги към страната и в частност сключеният Парижки мирен договор, изграждането на водни каскади, полагането на основите на атомната енергетика. Ако трябва да дадем определение за Кимон Георгиев, то би било политическият хамелеон на България. Такъв е, защото той твори историята в две взаимно изключващи се по идеи епохи, които обаче произлизат една от друга. Той не може да бъде наречен нито сред „нашите”, нито сред „вашите”, защото е политикът преминал през прага на една социална революция. Той е човекът, който не е незаменим, но със сигурност можем да кажем, че е неповторим, защото той повлия дори и на днешната ни история.