Петко Каравелов е една от най-видните политически фигури в следосвобожденска България. Брат е на големия български писател Любен Каравелов и е баща на Лора Каравелова – съпруга на поета Пейо Яворов. Петко Каравелов е роден на 5 март 1843г., в Копривщица – град, от който произлизат голяма част от българските възрожденски дейци. Той отраства в голямо и известно семейство, като има трима братя и три сестри. Като член на подобно семейство, Петко получава много добро за времето си образование. Когато завършва училище е пратен при брат си – Любен в Русия. Там следва и завършва право в столицата Москва, през 1869г., след което се връща в България.
Ключово влияние върху житейския път на бъдещия държавник оказва изборът му да се запише в щаба на Руската армия по време на Освободителната война. Неговите качества са забелязани от висшестоящите и скоро той заема първата си ръководна длъжност. Назначен е за временен губернатор на Свищов, а впоследствие за окръжен управител на Търново. След Освобождението участва в изготвянето на Търновската конституция, като неговите идеи определено залягат в нея. Още в тези ранни години на неговата политическа дейност си проличава умението му да проявява перспективно мислене и да не търси временни, а дълготрайни следствия от своите решения.
Сграда на Учредителното събрание във Велико Търново, където е създадена Търновската конституция.
Той е дълбоко убеден, че България може да черпи от идеите на Френската революция, давайки на своите граждани широки права и свободи. Повлиян е от вече съществуваща организация в българските градове от Възраждането, наподобяваща демокрацията, срещаща се най-често в училищата, читалищата и Църквата. Счита, че този модел може да се използва в изграждането на държавния апарат, което се приема за една от идеите му със спорен принос. Именно за тази симбиоза между идеите на Възраждането и европейската мисъл у Каравелов говори и Симеон Радев:
…той съчетаваше като никой друг българин от неговото време европейската мисъл с духа на Възраждането.
Благодарение на отличителните си качества, Каравелов бързо се превръща в постоянна величина в българския политическия живот. Той е един от водачите на Либералната партия, оглавявайки радикалното й крило. Четири пъти е министър-председател на България (1880-1881, 1884-1886, 1886, 1901г.). По време на първия си мандат е свален от княз Батенберг, с което държавният глава поставя началото на Режима на пълномощията. Каравелов заминава за Източна Румелия, където в продължение на две години е кмет на Пловдив. Със завръщането си в Княжеството през 1884г. оглавява правителството на Либералната партия, което управлява страната по време на Съединението. Приносът на премиера е съществен, защото той изиграва ключова роля за международното признание на този политически акт.
Портрет на Каравелов от началото на XX век;
снимка: Lostbulgaria.org
Следващият период от дейността на Каравелов е свързан с избора на нов български княз след абдикацията на Батенберг. По време на дебатите за одобряване на австрийския принц Фердинанд за нов държавен глава, Петко Каравелов е един от яростно противопоставящите се на този избор. Въпреки влиянието на политика, кандидатурата е приета. Той успява да си навлече гнева на Стамболов, като това си проличава най-ясно през 1891г., когато е неправомерно обвинен за убийството на финансовия министър Христо Белчев, за което лежи в затвора 5 години. След края Стамболовия режим е амнистиран, а през 1896г. основава Демократическата партия, с която в коалиция с Прогресивнолибералната партия, е министър-председател през 1901-1902г.
Петко Каравелов умира на 24 януари 1903г. на 59-годишна възраст. Неговият политически принос не бива да бъде поставян под съмнение, като особено запомняща се е неговата икономическа програма за развитие, засягаща най-вече селското стопанско. Той участва в изготвянето на ключови финансови закони, които служат на държавата десетилетия наред. Считан е за един от радетелите на финансовата стабилност на България в първите години след Освобождението. Един от най-значимите му политически актове е въвеждането на Закона за народната банка, с който БНБ става държавно кредитно учреждение. Управлението му се свързва и с основаването на Статистическото бюро през 1880г., както и на Върховната сметната палата. Изключителен принос има за опазването на българските гори, както и развитието на железопътния транспорт. Според Атанас Буров, Каравелов е от малкото родни политици, който не е откраднал нито една стотинка за себе си и не е използвал поста си за лични облаги.
Петко Каравелов е виден български политик, считан за ключова фигура в процеса по формиране и развитие на политическия живот след Освобождението. С участието си в изготвянето на Търновската конституция и с енергичната си дейност в последвалите две десетилетия той с право се нарежда сред безспорните строители на съвременна България. Далновидност, принципност и постоянство – тези три черти, характерни единствено за добрите и умели държавници, пасват напълно на личността на Каравелов. Живял и работил в едни от най-трудните и динамични години в политическия живот на страната, благодарение на енергичната си дейност и съществения си принос, той изписва завинаги името си в българската история.