На 1 март през 1879г., в село Славовица е роден българският държавник и лидер на БЗНС - Александър Стамболийски. Той, подобно на много други политици от периода след Първата световна война, е разглеждан от много историци като личност със спорни заслуги за държавата. Управлението му често търпи критики и неслучайно в историографията често е разглеждано като “режим”. В следващите дни ще се постараем да ви разкажем повече за личността Александър Стамболийски и за възходите и паденията на неговия житейски път. Както споменахме, той е роден и отраства в село Славовица – край Пазарджик. Може да се каже, че политическите му убеждения започват да се формират още в младежките му години. До 1895г. учи в земеделското училище в Садово, а по-късно се мести в Лозарското училище в Плевен. Там Стамболийски среща преподавателя Янко Забунов – основтел на Българския земеделски народен съюз(БЗНС). Славовецът бързо е привлечен от неговите възгледи и през 1899г. е поканен и участва в учредяването на БЗНС и по този начин прави първи стъпки в политическия живот на страната. Александър Стамболийски обаче не оставя образованието си настрана. Той заминава за Германия, където следва философия в град Хале, а по-късно и агрономия в Мюнхен. Там обаче е принуден да прекъсне ученето и да се върне в родината, заради заболяване от туберкулоза.
Още с връщането си в България започва да се занимава с обществено-политическа дейност. Стамболийски постепенно се издига в йерархията на БЗНС и дори е избран за народен представител. С течение на времето влиянието му в организацията нараства и той се превръща в неин фактически лидер. Съюзът бързо прераства от съсловна организация в политическа партия с ясно формирани цели. Стамболийски вярва в идеята за създаване на селска власт, тъй като най-голямото съсловие в България е именно селското. В годините до края на Първата световна(1919г.), лидерът на БЗНС често влиза в пререкания с “буржоазните” български партии. Той се обявява против участието на България в най-големия световен конфликт. След като Австро-Унгария обявява война на Сърбия, той застава на страната на западната съседка. Това провокира и словесните атаки от неговите опоненти, които често го наричат сърбоман. Стамболийски застава зад теорията за голяма славянска държава на Балканите, като казва че той не е нито сърбин, нито българин, а южен славянин. През 1915г., година след тези изкавания, след среща с цар Фердинанд лидерът на БЗНС е задържан и осъден на доживотен затвор . Взема участие във Войнишкото въстание от 1918г., като за кратко застава начело на т.нар. Радомирска република. През същата година обаче България излиза от Първата световна война и за жалост на изстрадалия народ отново се намира на губещата страна. Стамболийски, както и много други дейци на БЗНС е амнистиран и се връща в политическия живот.
Година по-късно той вече е начело на държавата на поста министър-председател и е принуден да подпише пагубния Ньойски договор. Според много източници при подписването му той счупва писалката си, заради пагубните клаузи на диктата. През 1920г. обстановката в България се е променила значително. Цар Фердинанд е абдикирал, а старите партии като че ли са загубили доверието на обществото. С голяма подкрепа на власт идва правителството на БЗНС, начело именно със Александър Стамболийски. То управлява в продължение на 3 години, като във вътрешната политика са въведени много реформи, част от които са спорни. Селското съсловие получава огромни привилегии. Въведена е поземлена реформа, която по същество ограничава размера на поземлената собственост. Една от позитивните черти на управлението на БЗНС е въвеждането на лагери и трудова повинност, които да компенсират ограниченията на войската след Ньойския договор. Големи правомощия са дадени на т.нар. “Оранжева гвардия” или “сопаджиите” – формирование на БЗНС, което много историци характеризират като паравоенно и подобно на италианскит фашистки формирования(пр. “Падолио”).Управлението на земеделците бързо се превръща в режим твърде подобен на диктатура. Във външната си политика Александър Стамболийски се стреми да промени обстановката на международна изолация, в която е попаднала България. Той се сближава с КСХС(Кралство на сърби, хървати и словенци) и явно подкрепя идеята за образуване на балканска фередация на южните славяни. Той се отказва от българската намеса в Македония и прехвърля държавния интерес върху териториите от Беломорска Тракия. Забранява и преминаването на чети на ВМРО в македонската област. Това до голяма степен дава шанс на сърбите да установят там свои режим и да започнат асимилационни процеси на местното население. Това навлича гнева на македонското опълчение и в страната започва да с е появява явна опозиция срещу режима на Стамболийски.
През 1922г., след референдум е прието да се подложат на съд виновниците за националните катастрофи. С
Кървавият надпис във вилата на Стамболийски
голямо мнозинство БЗНС и БКП налагат осъждането на немалка част от политическия и военен елит на страната от периода на войните. Междувременно репресиите в страната от страна на Стамболийски продължават, а опозицията започва стремително да набира сили. Разпространени са слухове, че предстои да се създаде Балканска федерация, в която България ще членува, но под егидата на Сърбия. В края на 1922 и началото на 1923г. Александър Стамболийски се оказва подкрепен само от селското съсловие в България. Срещу него е настроена масово интелигенцията, старите партии, военните, македонското опълчение, белогвардейците и дори комунистите. Напрежението ескалира и лятото на 1923г. е извършен преврат, ръководен от Кимон Георгиев. Правителството на Стамболийски пада от власт, докато той се намира в родната си Славовица. В страната избухват редица селски бунтове в подкрепа на сваленото БЗНС, но те са потушени бързо. Самият Александър Стамболийски събира стотици селяни в опит за обсада на град Пазарджик. Неравните сили обаче принуждават бившия министър-председател да разпръсне “опълчението” си. Няколко дена по-късно е издадена заповед от новата власт за залавянето на земеделския лидер. Той прави опит за бягство, но е хванат и изпратен във вилата му в село Славовица. Там е държан известно време от дейци на ВМРО, след което е убит. Известен факт е, че преди смъртта си Стамболийски оставя кървав надпис на стената на своето жилище.