Image may be NSFW.
Clik here to view.
Знаете ли при кой министър-председател България получава своята независимост? Датата е 3-ти май и на днешния ден се навършват 146 години от рождението на един от най-интересните български политици. Името му е Александър Малинов, а ние от “Българска история” ще се опитаме да ви разкажем малко повече за личността му. Той е роден и отраства в Бесарабия – един сравнително далечен регион, където и до днес живеят хиляди българи, преселници от годините на турското робство. Младият Александър е силно заинтересован от образованието си и това го тласка напред. Завършил гимназия, той се отправя към Киев, където се записва да учи право. Заема се сериозно със специалността и през 1891г. се дипломира успешно. Малинов вече е създал достатъчно връзки за да започне работа в града, но решава да поеме по друг път. Подобно на хиляди други българи, той се домогва до високото образование, след което се отправя към отскоро освободената родина – България, за да практикува в помощ на своя народ. Пристига на българска земя през 1891-ва и скоро започва работа. В близките години действа като адвокат, съдия и прокурор. Познанията му са завидни и лека полека Малинов се възползва от тях, за да навлезе в политическия живот на България – той се сближава с ръководителите на Демократическата партия и става неин член. През 1903г. лидерът на партията Петко Каравелов среща смъртта си. Доверието което покойникът има към Малинов си проличава ясно, той го прави свой заместник, заради големите му качества.
Александър става постоянен председател на партията и пред него тепърва започват да се появяват неизбежните перипети на политиката. Началото на XX век е един изключително динамичен период за българското общество. Властта на княз Фердинанд нараства и през 1903г. той сваля правителството на д-р Данев. Монархът веднага се свързва с Малинов, като му предлага да застане начело на новия кабинет. Председателят на демократите обаче отказва, като се заема със заздравяването на влиянието и работоспособността на партията. В първото десетилетие Малинов активно се съпротивлява на т.нар. “втори стамболовистки режим”, ръководен от Рачо Петров и в крайна сметка през 1908г. той, с помощта на Фердинанд оглавява нов кабинет. Мандатът му като министър-председател на Демократическата партия започва през януари същата година и продължава до 1910-та. За голямо постижение на Малинов се води подписването на Независимостта на България на 5 октомври 1908-ма, макар че за нейното осъществяване са спомогнали много фактори, а след края на мандата той продължава да действа като министър. По време на последвалите Балкански войни, както и Първата световна, Малинов е неизменна част от политическия живот на страната. Интересен факт е, че той застава на страната на лидера на БЗНС – Александър Стамболийски, като поема неговата защита пред съда, когато той е изпратен в затвора.
Clik here to view.
Манифест за обявяването на Независимостта, където фигурира подписът на Малинов
След 1918-та обаче ситуацията рязко се изменя. В близките 5 години управлението на България попада именно в ръцете на Стамболийски. Репресивните действия на лидера на земеделците обаче далеч не се нравят на Малинов и той открито им се противопоставя. В резултат, през есента на 1922-ра е арестуван и прекарва близо година в затвор. След падането на режима на БЗНС е освободен и успява да възстанови партията си. В следващите години държавното кормило попада в т.нар. “сговористи”, на които Малинов първоначално симпатизира. Идейните различия между него и т.нар. лидери на Демократичния сговор обаче го принуждават да премине в опозиция. Дните на правителството обаче свършват, Александър е в центъра на създаването на коалиция Народен блок, която се явява и печели изборите през 1931-ва година. Той поема поста министър-председател, но напредналата му възраст и умора го карат да напусне. Оттегля се като председател на парламента и като такъв става кръстник на княгиня Мари-Луиза. През 1934-та година обаче в страната е извършен поредния преврат и правителството пада, а Малинов губи длъжността си. Старият политик обаче далеч не одобрява методите на новата власт и за пореден път минава в легална опозиция. Дългите години усилена работа и политически борби обаче се отразяват на Александър. На 20 март през 1938-ма година, по време на едно от предизборните събрания в столицата, той среща смъртта си.