На 30 януари в София, в царския дворец, е роден синът на Фердинанд, Борис Сакскобургготски, една от най-значимите личности в българската история. Българският народ е във възторг – князът е баща на мъжки наследник и след повече от 500 години държавата има свой престолонаследник. 101 топовни салюта озвучават софийския център, отбелязващи щастливата вест. Празненствата се готвят, населението ликува, а родната преса е залята от подробности около голямото събитие.
Княз Фердинанд подготвя прокламация към българския народ, в която информира поданиците си.
Днес, вторник, осемнадесети януари хиляда осемстотин деветдесет и четвърта година, от Рождество Христово, часа на седем и четвърт сутринта, в Нашия княжески дворец в столица София, Нейно Царско височество царствующата княгиня Мария Луиза, Моята августейша съпруга, с Божията помощ благополучно се освободи и роди едно отроче от мъжки род, на което дадохме името Борис и титлата княз Търновски.
Новородений Български Княз и наследник на българския престол, княз Търновски, херцог Саксонски, кавалер на първа и четвърта степен от военния орден „ за храбростта” , носителъ на веригата на ордена „Св.Александър” прогласихме и прогласяваме:
Шеф на четвъртия пеши Плевенски полк, шеф на четвърти конен полк и шеф на третия артилерийски полк.
Като съобщаваме тая радостна вест на Нашия възлюбен народ, Ний въздигаме топли молитви към Всеблагого Бога да пази, закриля Нашия августейши син и наследник на Българския престол и да му дава здраве, щастие и сполука в всичките му дела и начинания на благото, славата и щастието на нашето мило Отечество.
Издадена в Нашия дворец в столица София на Атанасов ден 1894 година – седмата на нашето царуване.
![Граждани поздравяват княз Фердинанд за наследника.]()
Граждани поздравяват княз Фердинанд за наследника.
По повод прокламацията писателят Петко Пеев допълва:
Изпълнена от голямата своя радост, княз Фердинанд побърза да я сподели и с своята доблестна армия. В тоя момент той не беше само щастлив баща, но и далновиден владетел. Отправил своя поглед към далечното бъдеще, той не можеше да да не помисли за големите задачи на своя приемник. И ние виждаме любящия баща да отстъпва на мъдрия Държавен глава. Още от първия ден на своя първороден син, княз Фердинанд пожела да го повери на онзи суров институт, в който се изковават и вдъхновяват доблестните защитници на Родината.
И затуй, поверявайки българския престолонаследник на армията, мъдрият владетел искаше тя да се сроди с него и той също да се сроди с нея и с нейните възвишени добродетели. Той искаше още тя „да възпита от него един храбър войник, един достоен вожд на татковината ни и доблестен хранител на българската чест и слава”.
Кореспондент на вестник „Балканска зора“ разказва развълнувано как е научил за рождението.
Как се раздаде мигновенно по цяла София радостната вест не знам, но знам, че тая заран в 8 часа точно, кога станах от леглото си и погледнах от прозореца вън, цялата улица беше окичена със знамена и забележително движение имаше на пътя. Народ се стичаше към Двореца. В същото време загърмяха топове. От гърмежа на топовете се сетих, че Княгинята е добила благополучно. Но какво е добила – мъжко или женско? Ето един въпрос, който девет цели месеца мъчи и Княза, и народа, и който числото на топовните гърмежи скоро ще реши.
Седнах безпокойно да броя гърмежите. Ох, колко дълги ми се виждаха разстоянията между първите 21 гърмежа! Чух 22-ия гърмеж най-после, но усъмних се. Допуснах, че може криво да съм изброил. Почаках малко – 23, 24… Съмнение не оставаше вече, убедих се, че имаме наследник!
Престолонаследникът на 11-годишна възраст.
Празненствата започват. Вестник „Свобода“ описва последвалите събития през деня:
Най-щастливо е днес столичното население, защото първите лъчи, които озариха лицето на високия Наследник, са лъчите на софийското слънце. Поздравено от топовните гърмежи с радостната вест, столичното население от рано тази заран остави ежедневната си работа, забрави всяка грижа и запразнува. За по-малко от един час затвориха се всички магазини и градът се окичи с флагове. Започна се едно невиждано досега движение по улиците. Всеки бързаше да излезе от дома си и да чуе една дума повече от онова, което знае. Всеки тичаше да се срещне с брат, роднина, приятел и познайник и да го поздрави с Наследника на България. Учениците от училищата се разпуснаха, всички правителствени и обществени учреждения се затвориха. И никой не желаеше да се прибере у дома си – всеки бързаше развълнувано към Двореца. В 9 часа преди пладне площадът и улиците при Двореца и около Градската градина бяха буквално непроходими. Набързо се повикаха две музики, които засвириха пред Градския съвет. Там се бяха събрали градските съветници и всички по-видни граждани. В 10 часа множеството, начело с кмета и музиката, потегли към княжеския Дворец. Проточи се една върволица от хора, на която края не се виждаше. Само една част от това множество препълни широкия двор на Двореца, а другите останаха да пълнят площада и трите улици наоколо. Виковете „Ура!” продължително цепеха въздуха. Князът, възхитен, взе на ръцете си венценосния наследник, изнесе го на балкона и произнесе с висок глас следните думи:
„Радвайте се софийци, заедно с мене и с целия български народ за новороденото българско дете – българския престолонаследник, Княз Търновски, Херцог Саксонски. Да живее Наследникът! Да живее България!”
С произнасянето на тия сладки думи, Н.Ц.Височество си издигна шапката и три пъти извика „Ура!”. И народът го последва с такива силни викове „Ура!”, щото звуковете на военната музика се заглушиха. На площада се залюля едно голямо народно хоро, което после се пренесе в двора на палата.
Множеството започна да излиза от оградата на Двореца едва към 11 часа, когато Н.Ц.Височество Княз Фердинанд, майка му Княгиня Клементина, Херцог и Херцогиня Пармски (родители на Н.Ц.Височество Княгиня Мария-Луиза) потеглиха към съборната черква „Св. Крал”. В черквата се отслужи благодарствен молебен за рождението на Наследника. Цялото множество отведнъж рукна по улиците, водещи към черквата и за няколко минути се препълни както черквата, така и грамадния площад около нея. На молебена присъстваха: министър-председателят Стефан Стамболов и другите министри, дипломатическите агенти, висшите граждански и военни чиновници и цялото столично население. Молебенът се отслужи от Негово Високопреосвещенство митрополит Партений и цялото духовенство.
След молебена множеството се разотиде. Но веднага следобед движението по улиците се поднови. В града цял ден имаше голямо оживление.
Вечерта градът беше осветлен най-бляскаво, както никога друг път. Към 18 часа започнаха да се хвърлят ракети от Градската градина. Голяма навалица народ се стече пред Градския съвет и в улиците около Градската градина и Двореца. В 19 часа множеството, с факли в ръце, начело с кмета и музиките, потегли към Двореца. Н.Ц.Височество Господарят и Н.Кр.Височество Пармският Херцог Роберт стояха на два прозореца в Двореца, за да гледат тържествующия народ. Заглушителни викове „Да живее Наследникът!” цепеха въздуха. На площада пред Двореца се изиграха няколко хора. От там, начело с музиките, народът отиде пред дома на министър-председателя г-н Стамболов, за да го поздравят с празника. След това множеството потегли към Градския съвет и там се започна голямо увеселение. Веселието се продължи до късно след полунощ. Тъй се свърши отпразнуването на този светъл ден.
Борис III Обединител е български цар в периода 1918-1943г. Той е първородният син на Княз Фердинанд и Княгиня Мария Луиза. Като далновиден и ерудиран държавник с изключително сложен за изследване характер, той живее и царува в едни от най-динамичните и повратни години от българската история. Тих, спокоен, скромен и търпелив, държавникът винаги е бил сред народа си, което е спечелило обичта и доверието у мнозина от представителите на различните социални прослойки – рядко срещано явление за владетелска особа от неговия ранг.